Огнян Стамболиев: Политиката е голямо зло, ГЕРБ се оказа супер зло
„ Лъжата лъже, лъжата ръководи, лъжата краде! ”- е споделил великият Гео Милев, като че ли е знаел, че в България ще се роди Б.Б.
Огнян Стамболиев
Преди трийсет години, след измененията в Източна Европа, полският публицист и журналист Адам Михник сподели следните оракулски думи: „ Най- сложното, най-страшното на комунизма ще бъде това, което идва след него! ”. И се оказа изцяло прав.
Разбира се, политическите и интелектуалните промени тогава не можеха да се плануват. Царстваше еуфорията от случилото се след рухването на Берлинската стена. Вярвахме, надявахме се, бяхме оптимисти….
Да, само че историята ни учи, че резултатите от всяка революция не могат да се плануват. Да си спомним за двете най-големи – Великата Френска от 1791 и Октомври – 1917. Резултатите и от 1989 не можеха да се плануват. Това в действителност беше една революция или по- скоро първата посткомунистическа рационализация в международната история. У нас, както и в другите някогашни соцстрани се откри икономическият демократизъм – една нова религия, заместила тази, която проповядваха Маркс и Ленин.
Вярата на Либерализма, с нейния популярен оракул, американския макроикономист Милтън Фридмън /1912- 2006/ с нейния главен детайл – пазарната стопанска система и многопартийната система. Откъде идва думата „ партия ”? От латинското „ part ” или „ част ”.
Част от цялото общество, което в действителност го… раздробява, политизира и, бих добавил, скапва. А какво е определението на „ партия ”, съгласно Тълковния речник на българския литературен език? Знаем го всички. „ Обществено-политическа организация на хора с общи ползи, цели и идеология. ”.
А знаете ли какъв брой са партиите у нас сега? Представете си: единствено 130 – цифром и словом, записали се за последните избори. И колко ни костват те на нас, данъкоплатците? Особено огромните? И водещата, която употребява цяла държавна машина, с цел да завоюва, даже и с цената на фалшификации, купени ромски гласове и „ мъртви души ”! И каква е действителната изгодата за България от тях?
А имат ли нашите партии същински хрумвания и действителни, съответни стратегии? Освен една- единствена цел – Властта! Не потвърдиха ли това множеството от тях през тези изгубени три десетилетия? А може би ни са ни нужни още 10 години, та да станат четиридесет, колкото Моисей е водил своя народ през пустинята, до момента в който стигнал той до Обетованата земя? Да, дали и след още 10 най- сетне ще се „ оправим ”, както споделяме по български…
Тук ще си разреша да изтъквам един откъс от забележителната книга „ Психология на българския народ ” на забравения през днешния ден наш народопсихолог и политолог / прекомерно друг от днешните си, купени от водещите партии сътрудници!/ Тодор Панов /1885- 1945/:
„ Българските партии въобще не мислят за интереса на народа. На всеки собствен протест, във всяка своя тирада приказват от неговото име, само че това е единствено израз на едно двуличие: в действителност сред народа и тях зее към този момент грамадна пропаст…А болшинството от партийните шефове в България, и, в случай че можем по този начин да се изразим, „ основният щаб на всяка партия “ са хора, които мечтаят единствено за власт и непрекъснато единствено за власт.
Обикновеният сюжет на техните сънища е министерското или депутатското кресло, цилиндър и автомобил, министерски вагон и за всички тия така доста мечтани неща те са подготвени да продадат и на Дявола своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали… Па и какво от това, че България щяла да изчезне, щом той ще стане министър?
Реклама
Да се награби, а след него и потоп! Та помислете си единствено – министър! И тези хора се стремят така буйно към властта, към министерското кресло, само че не с цел да реформират и да работят почтено за страната, не и с цел да подобрят изискванията на националния живот, не и с цел да изпълнят своите гръмки и лъжливи предизборни обещания, а заради непреодолимото си предпочитание да забогатеят, да грабят колкото може, да удовлетворят своите персонални упоритости и, като се възползват от властта си, да се разправят и със своите политически съперници.
Че нашите изказвания за разбойническите склонности на множеството партийни щабове в България са правилни, това е очевидно и от обстоятелството, че в България до момента няма нито един безпаричен министър или народен представител. Да, откакто може да получи за няколко години като министър от заплати оптимално 20-25 хиляди лв., от които би трябвало да живее, по какъв начин би могъл да стане собственик на стотици хиляди, в случай че не е и на милиони положение? А от кое място може да получи това благосъстояние? Нима от някакви чисти източници?
Болшинството от българските министри, депутати и ръководещи са хора без чест, без угризения. Мнозина от тях са алчни, незадоволително образовани, даже елементарни, невъзпитани, жадни за власт. Хвърлете въпреки и незадълбочен взор върху цялата им предходна активност и ще видите, че множеството от тях са упреквани в разнообразни злоупотреби и престъпления…
Освен това у нас се утвърди неприятната процедура, когато една партия пристигна на власт, да смени всички от върховете та чак до долу и да назначи свои хора. И защото не всеки път има подобаващи, тя слага за министри и началници хора без съответното обучение, компетентност, подготвеност. Така юрист може да стане министър на земеделието или агроном на стопанската система, а икономист да оглави просветата… И заграбили властта, тези хора се втурват към материалното, към своето бързо разбогатяване.
Без никаква грижа и мисъл за работата, която им следва. Особено депутатите от болшинството, които, ползвайки се от своето състояние, имунитет и въздействие, прокарват дружно с министрите и служителите всевъзможни нечисти каузи и покупко-продажби, за които получават подкупи и комисиони, които разделят между тях или оставят напълно за себе си. Разбира се, измежду депутатите, въпреки и малко, се срещат и почтени хора. Поклон пред тях!…
Всички злоупотреби у нас в разните министерства и държавни учреждения стават нормално благодарение на податливите и послушни служители, които в подмяна на направеното, получават или част от плячката, или съответното служебно облагодетелстване. Въобще чиновническият въпрос е измежду най-болните у нас и в случай че някой успее някой ден да го позволи, ще направи голяма услуга на България… ”
И след този текст на Тодор Панов от 1914 година, затова отпреди 105 години/!/, написан като че ли през днешния ден, бих желал да прибавя една вярна мисъл от огромния румънско- френски публицист и драматург Йожен Йонеско / 1909- 1994/, който имах достойнството и удоволствието да преведа:
„ Винаги съм смятал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрестанно разрушава нашия свят, че хората просто нямат потребност от нея, от политиката. От политиката имат потребност само политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и по тази причина са станали такива.
Повечето политици, както се видя у нас, са безполезни, даже вредни хора. Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, сякаш да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно дружно на едно място. Макар, че това е парадокс! Така е било в древността. А след това се появило робството… ”
Бел. авт.
В ТОЗИ ТЕКСТ съдебна експертиза ВЪЗДЪРЖАХ ДА ПИША КОНКРЕТНО ЗА ТОВА СУПЕР- ЗЛО – ХУНТАТА ГЕРБ, КОЯТО САМО ЗА 12 ГОДИНИ ОПУСТОШИ БЪЛГАРИЯ, ТА НЕ ОСТАНА ОБЛАСТ БЕЗ ДА Е ЖЕСТОКО ПОРАЗЕНА – ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ТА ДО ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА. ВСИЧКИ Гражданско отделение ВИДЯХМЕ И СТРАДАМЕ ОТ ТОВА.
И ДАНО НОВИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА съдебна експертиза ОКАЖАТ НА НИВО И ДА ИЗВАДЯТ БЪЛГАРИЯ ОТ ДЪНОТО, КЪМ КОЯТО Я ПОВЛЕЧЕ БОЙКО И „ ШАЙКАТА ГЕРБ “, СПОРЕД ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТОНИ ШАЙКАТА!
Журналистът-преводач Огнян Стамболиев, ПЕН-БЪЛГАРИЯ, особено за Narod.bg
Огнян Стамболиев Преди трийсет години, след измененията в Източна Европа, полският публицист и журналист Адам Михник сподели следните оракулски думи: „ Най- сложното, най-страшното на комунизма ще бъде това, което идва след него! ”. И се оказа изцяло прав.
Разбира се, политическите и интелектуалните промени тогава не можеха да се плануват. Царстваше еуфорията от случилото се след рухването на Берлинската стена. Вярвахме, надявахме се, бяхме оптимисти….
Да, само че историята ни учи, че резултатите от всяка революция не могат да се плануват. Да си спомним за двете най-големи – Великата Френска от 1791 и Октомври – 1917. Резултатите и от 1989 не можеха да се плануват. Това в действителност беше една революция или по- скоро първата посткомунистическа рационализация в международната история. У нас, както и в другите някогашни соцстрани се откри икономическият демократизъм – една нова религия, заместила тази, която проповядваха Маркс и Ленин.
Вярата на Либерализма, с нейния популярен оракул, американския макроикономист Милтън Фридмън /1912- 2006/ с нейния главен детайл – пазарната стопанска система и многопартийната система. Откъде идва думата „ партия ”? От латинското „ part ” или „ част ”.
Част от цялото общество, което в действителност го… раздробява, политизира и, бих добавил, скапва. А какво е определението на „ партия ”, съгласно Тълковния речник на българския литературен език? Знаем го всички. „ Обществено-политическа организация на хора с общи ползи, цели и идеология. ”.
А знаете ли какъв брой са партиите у нас сега? Представете си: единствено 130 – цифром и словом, записали се за последните избори. И колко ни костват те на нас, данъкоплатците? Особено огромните? И водещата, която употребява цяла държавна машина, с цел да завоюва, даже и с цената на фалшификации, купени ромски гласове и „ мъртви души ”! И каква е действителната изгодата за България от тях?
А имат ли нашите партии същински хрумвания и действителни, съответни стратегии? Освен една- единствена цел – Властта! Не потвърдиха ли това множеството от тях през тези изгубени три десетилетия? А може би ни са ни нужни още 10 години, та да станат четиридесет, колкото Моисей е водил своя народ през пустинята, до момента в който стигнал той до Обетованата земя? Да, дали и след още 10 най- сетне ще се „ оправим ”, както споделяме по български…
Тук ще си разреша да изтъквам един откъс от забележителната книга „ Психология на българския народ ” на забравения през днешния ден наш народопсихолог и политолог / прекомерно друг от днешните си, купени от водещите партии сътрудници!/ Тодор Панов /1885- 1945/:
„ Българските партии въобще не мислят за интереса на народа. На всеки собствен протест, във всяка своя тирада приказват от неговото име, само че това е единствено израз на едно двуличие: в действителност сред народа и тях зее към този момент грамадна пропаст…А болшинството от партийните шефове в България, и, в случай че можем по този начин да се изразим, „ основният щаб на всяка партия “ са хора, които мечтаят единствено за власт и непрекъснато единствено за власт.
Обикновеният сюжет на техните сънища е министерското или депутатското кресло, цилиндър и автомобил, министерски вагон и за всички тия така доста мечтани неща те са подготвени да продадат и на Дявола своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали… Па и какво от това, че България щяла да изчезне, щом той ще стане министър?
Реклама
Да се награби, а след него и потоп! Та помислете си единствено – министър! И тези хора се стремят така буйно към властта, към министерското кресло, само че не с цел да реформират и да работят почтено за страната, не и с цел да подобрят изискванията на националния живот, не и с цел да изпълнят своите гръмки и лъжливи предизборни обещания, а заради непреодолимото си предпочитание да забогатеят, да грабят колкото може, да удовлетворят своите персонални упоритости и, като се възползват от властта си, да се разправят и със своите политически съперници.
Че нашите изказвания за разбойническите склонности на множеството партийни щабове в България са правилни, това е очевидно и от обстоятелството, че в България до момента няма нито един безпаричен министър или народен представител. Да, откакто може да получи за няколко години като министър от заплати оптимално 20-25 хиляди лв., от които би трябвало да живее, по какъв начин би могъл да стане собственик на стотици хиляди, в случай че не е и на милиони положение? А от кое място може да получи това благосъстояние? Нима от някакви чисти източници?
Болшинството от българските министри, депутати и ръководещи са хора без чест, без угризения. Мнозина от тях са алчни, незадоволително образовани, даже елементарни, невъзпитани, жадни за власт. Хвърлете въпреки и незадълбочен взор върху цялата им предходна активност и ще видите, че множеството от тях са упреквани в разнообразни злоупотреби и престъпления…
Освен това у нас се утвърди неприятната процедура, когато една партия пристигна на власт, да смени всички от върховете та чак до долу и да назначи свои хора. И защото не всеки път има подобаващи, тя слага за министри и началници хора без съответното обучение, компетентност, подготвеност. Така юрист може да стане министър на земеделието или агроном на стопанската система, а икономист да оглави просветата… И заграбили властта, тези хора се втурват към материалното, към своето бързо разбогатяване.
Без никаква грижа и мисъл за работата, която им следва. Особено депутатите от болшинството, които, ползвайки се от своето състояние, имунитет и въздействие, прокарват дружно с министрите и служителите всевъзможни нечисти каузи и покупко-продажби, за които получават подкупи и комисиони, които разделят между тях или оставят напълно за себе си. Разбира се, измежду депутатите, въпреки и малко, се срещат и почтени хора. Поклон пред тях!…
Всички злоупотреби у нас в разните министерства и държавни учреждения стават нормално благодарение на податливите и послушни служители, които в подмяна на направеното, получават или част от плячката, или съответното служебно облагодетелстване. Въобще чиновническият въпрос е измежду най-болните у нас и в случай че някой успее някой ден да го позволи, ще направи голяма услуга на България… ”
И след този текст на Тодор Панов от 1914 година, затова отпреди 105 години/!/, написан като че ли през днешния ден, бих желал да прибавя една вярна мисъл от огромния румънско- френски публицист и драматург Йожен Йонеско / 1909- 1994/, който имах достойнството и удоволствието да преведа:
„ Винаги съм смятал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрестанно разрушава нашия свят, че хората просто нямат потребност от нея, от политиката. От политиката имат потребност само политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и по тази причина са станали такива.
Повечето политици, както се видя у нас, са безполезни, даже вредни хора. Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, сякаш да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно дружно на едно място. Макар, че това е парадокс! Така е било в древността. А след това се появило робството… ”
Бел. авт.
В ТОЗИ ТЕКСТ съдебна експертиза ВЪЗДЪРЖАХ ДА ПИША КОНКРЕТНО ЗА ТОВА СУПЕР- ЗЛО – ХУНТАТА ГЕРБ, КОЯТО САМО ЗА 12 ГОДИНИ ОПУСТОШИ БЪЛГАРИЯ, ТА НЕ ОСТАНА ОБЛАСТ БЕЗ ДА Е ЖЕСТОКО ПОРАЗЕНА – ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ТА ДО ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА. ВСИЧКИ Гражданско отделение ВИДЯХМЕ И СТРАДАМЕ ОТ ТОВА.
И ДАНО НОВИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА съдебна експертиза ОКАЖАТ НА НИВО И ДА ИЗВАДЯТ БЪЛГАРИЯ ОТ ДЪНОТО, КЪМ КОЯТО Я ПОВЛЕЧЕ БОЙКО И „ ШАЙКАТА ГЕРБ “, СПОРЕД ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТОНИ ШАЙКАТА!
Журналистът-преводач Огнян Стамболиев, ПЕН-БЪЛГАРИЯ, особено за Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ